ИНСТРУКЦИЯ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА НЕЗАКОННА СЕЧ
I. Видове сеч
Не всяка сеч в горите е незаконна! За да се уверим в законосъобразността на дадена сеч, която се извършва в момента или е завършена преди няколко месеца или година, трябва първо да установим вида на сечта. Това е необходимо, защото за различните видове сеч изискванията на закона не съвпадат напълно. Приемаме условно 3 категории сечи:
1. “Гола сеч”. Провежда се или е проведена гола сеч на повече от 1 дка площ. Като гола сеч нелесовъда често определя и санитарни сечи на 100% след пожар или каламитет (размножаване на вредители), както и окончателни фази на различни видове сечи. Разликата между голите сечи (вкл. 100% санитарните) и всички останали е, че на терена не може да видите млади семенни фиданки останали след изсичането на големите дървета. При голите сечи се разчита на издънково или изкуствено възобновяване на гората.
2 „Изборна сеч”. Проведена е или се провежда сеч на отделни дървета /изсечени са само част от дърветата в гората/. В тази група попадат повечето видове чъзобновителни, отгледни, селекционни, санитарни и изборни сечи.
3. Така наречената „циганска сеч”. „Гола” или „изборна” висока сеч, на която масово пъните са оставени да стърчат на 1 метър височина /да не ги болят кръстовете от навеждане/. Нарочно поставяме тази сеч отделно, защото тя е уникална и лесно различима.
След като се установят тези три основни вида сечи, за всяка от тях се проверява следното:
1. За „голите” сечи по закон се изисква преди сечта да има ограждане на сечището, като дърветата, които остават в периферията на сечището и не са предвидени за сеч, се отбелязват с блажна боя на гръдна височина. Дърветата вътре в проектираното сечище, които са в непосредствена близост до оградените с блажна боя, се маркират в основата с горска марка (КГМ). Останалите дървета във вътрешността на сечището не се маркират!
Тук е добре да се знае, че по закон са забранени голи сечи над 50 дка площ във високостъблени гори. Високостъблените гори основно са семенни (не от издънки при широколистните видове). Следователно, за голите сечи се проверява дали са оградени тези сечища с блажна боя на граничните стоящи дървета и дали има контролна горска марка на пъните на отсечените вече дървета в краищата на самото сечище /на границата с неизсечената гора/.
Ако липсва една от двете маркации, съвсем спокойно можем да приемем, че има нарушение на закона и вероятно извършено умишлено престъпление от страна на горските власти в престъпно съглашенство с фирмите дърводобивници. В противен случай, при липса на КГМ например на пъните на крайните дървета, фирмата може да огради с боя нова част от гората да я изсече и така незаконно да увеличи добива и площта на сечището. Поради тези причини и горските, ако са в същата организирана престъпна група, “забравят” в тези случаи да положат КГМ в основата на крайните дървета, предвидени за сеч.
2. За „изборните” сечи по закон на всяко предвидено за сеч дърво в основата му, в долната част на склона, се поставя контролна горска марка /КГМ/ задължително! КГМ се поставя така, че след сечта на дървото марката да остане на пъна. Изключение правят онези дървета, които са тънки, с диаметър на гръдна височина под 14 см, те не се маркират. Но всички останали, включително и сухата и паднала маса, се маркира.
Следователно, когато се разбере, че дадена гора е сечена изборно, първото нещо е да се установи дали на пъните на отсечените дървета в долната част на склона има поставена горска марка. При липса на марки на пъните или при наличие на маркация на само една част от тях, това означава, че има нарушение. Разбира се, ако за цялото сечище от стотици отсечени дървета се установи, че само на 2-3-5 дървета няма маркация, не си заслужава да се предприемат някакви действия и можем да приемем, че няма нарушение.
Забележка: при подобни сечи трябва да се проверяват пъните във вътрешността на сечищата, защото в отдалечените от пътя участъци вероятността за нарушения се увеличава.
3. „Циганска сеч”. Пределно ясно е че е извършено нарушение, за което свидетелстват паметниците-доказателства, грозно стърчащите пъни- стволове на 1 метър височина. Описват се общите характеристики на сечището – площ, висока сеч, местоположение /едно от тях и/или всички - GPS, № на отдел, местност, описание на маршрута/.
4. В Национални паркове, резервати, а също така и в някои защитени местности и територии /в заповедта на които изрично е записано/ е забранена сечта и събирането дори и на суха и паднала маса. Следователно наблюдаването на каквато и да е сеч и извоз на материали там е сигурно доказателство за престъпление.
Ако желаете да се запознаете с регламентите за различните видове сечи можете да прочетете Наредба 33/2006г за видовете сечи и методите за тяхното извеждане и глава четвърта от Закона за горите.
II. Действия при нарушение
И така, да приемем, че сме открили нарушение в наблюдаваното сечище. Необходимите действия след това са: 1) да се установи и запише основната характеристика на сечището и 2) да се потърсят улики за извършителите:
1. Характеристика на сечището - вид и възраст на дървостоя, площ и местоположение на сечището.
- Вид и възраст на дървостоя. Какви видове дървета преобладават, на каква възраст са, гората семенна ли е или издънкова.
- Площ на сечището. Окомерно да се определи в дка, още по-добре с крачки да се измери дължина, ширина или диаметър ако е кръгло, а най-добре е да се обходят границите му и да се огради с GPS точки /възможно е при голи сечища/. При „изборни” сечища също е добре да се вземат поне няколко GPS точки около сечището, ако има такава възможност разбира се.
- Местоположение. GPS е най-добрият вариант. При липса на GPS е наложително да се потърси горската маркировка на отдела или подотдела обект на нарушението. Обикновено на гръдна височина се поставя номера на отдела на границите с други отдели.
- Местност. Ако не може и да се установи номера на отдела, в което е извършено нарушението, трябва да се научи името на местността, да се опише подробно пътеката или пътя, по който се достига до нарушението, както и някакви отличителни знаци - забележителни дървета, камъни и скали, ако има такива. Ако може да се нарисува и примерна карта.
Забележка: В такива случаи много добри “информатори” са местните козари, овчари, говедари, дори и секачи. От тях може да получите и много информация за нарушителите и типа на нарушението, както и за връзката им с горските, ако има такава, дори номера на подотдела.
2. Улики за извършителите
- Да се установи окомерно кога е била проведена сечта. Например по отреза на отсечените дървета и /застаряването/ на челото може да се определи дали преди месец, през миналия сезон или година е станала сечта. Оглежда се за наличието на пукнатини на отрезите, издънки по пъните, задялки и други. Например, ако има издънки на пъните през зимата, установяваме че сечта е в началото на вегетацията на миналото лято. Същото се отнася и количеството и цвета на смолата при отсечените иглолистни дървета. През зимата няма вегетация и наличието на смола на отрезите е доказателство че сечта е преди зимата. Ако се установи наличие на незаконна сеч през различни сезони в един отдел, това ще е важно за установяване евентуално нарецидив и липса на търсене на нарушителя от страна на контролните органи.
- Да се установи дали има поставена червена контролна горска марка на челото на незаконно отсечените дървета. При откриване на нарушение горският работник е задължен да постави червената КГМ на отреза на незаконно отсеченото дърво, да напише протокол и акт на неизвестен нарушител, така че такава марка и е доказателство че горският е установил нарушението и търси нарушителя. При липса на такава червена КГМ можем да съдим че горският е немарлив или прикрива нарушението, особено ако сечта е извършена преди месец или повече /предполага се, че горският трябва да обикаля повереният му район поне веднъж седмично и ако не е установил нарушението и не го е регистрирал с протокол, акт и червена КГМ, значи че прикрива нарушението/.
- Да се внимава за евентуално наличие на стари и ново поставени КГМ, което е вече една улика за извършено престъпление – премаркиране на пъните на незаконно отсечените дървета за прикриване на нарушението. Обикновено задялките, които се правят при премаркацията, са с един и същ цвят и застаряване с тези на отрезите на незаконно отсечените дървета, защото се извършват след самото незаконно отсичане, а не преди това, защото законната маркация се провежда винаги минимум година преди самата сеч. Та това е вече неоспоримо доказателство за престъпление.
- При възможност непременно записване на номера на поставените КГМ, особено тези с червена КГМ и най вече на такива със съмнение за премаркация. По номера може да се търси персонална наказателна отговорност на горския, извършил премаркация. Снимки на такива марки с ясно личащи цифри е много полезна улика.
- Накрая, не на последно място, а едновременно с обхождане на сечището в самото начало, е необходимо при възможност да се заснеме цялата фактическа информация с фотоапарат и/или камера. Това е много добра уличаваща информация, която ще бъде и много полезна при съвместните проверки с горски и полиция при установяване на извършителите и евентуалните им връзки с горските по различните нива на ведомствата! Например след като сигнализираме в горското, че има нарушение и очакваме съвместна проверка, в този промеждутък горските вземат мерки всичко да бъде прикрито - започват премаркация на незаконно отсечените пъни, или полагане на червена КГМ, уж че се търси нарушителят, подправяне на документи и т.н., което обаче не може да стане без знанието и нареждането на директора! Затова снимки на няколко автентични /с неповторими форми/ пънове на незаконно отсечени дървета, които нямат марка, ще са доказателство, ако на съвместната проверка с горските власти изведнъж се окажат маркирани...... Това често се случва. Същото се отнася и за червените КГМ и на установени КГМ с различна възраст на поставяне.
- При възможност да се потърси информация от познати горски, като се гарантира анонимност, още повече ако знаете че такива горски са притиснати от началниците си поради своята честност например. Една голяма част от горските са именно такива честни хора, които обаче мълчат поради страх от безработица и гладуване на семействата си.
III. Сигнали и проверки
Да предположим че сте установили нарушенията, събрали сте всички възможни предварителни улики и сте заложили малки “капанчета” от снимки и видеоматериал.
Напишете подробно всичко, което сте видели и научили от други хора, подкрепете сигнала си със снимки и го пращайте до нас – www.spasigorata.net !
Моля непременно пишете дали искате анонимност, за което напълно ще Ви разберем, особено ако живеете в малки общности. Но при желание от Ваша страна да съдействате още повече, можете да участвате на съвместните проверки - да водите проверката по места и да проверявате документите на сечищата наред с горските.
This publication is made possible by the generous support of the American people through the United States Agency for International Development (USAID). The contents are the responsibility of BlueLink and do not necessarily reflect the views of USAID or the United States Government.
This publication is also made possible with support from the German Marshall Fund of the United States (GMF), and content does not necessarily reflect the views of GMF or the Balkan Trust for Democracy.
.jpg)
(1).gif)
